Уеб-дизайн. Ефективност срещу емоционалност.

Колкото и да ни се иска да сме успешни при решаване на проблеми, факт е, че всяко дизайнерско решение, дори и изведено логически, е субективно и има риск да поляризира потребителя.

В много от случайте това поляризиране може да се използва за обслужване на определена маркетингова ниша. Но това е възможно при обслужване на тесен потребителски сегмент, когато на основата на логика и потребителски анкети се определи каква е реакцията към предложеното дизайнерско решение.

В случайте, когато продукта (респективно дизайна) има широка аудитория най-успешното решение е да се минимизира графичната част за сметка на ползваемост, силен контраст и ясни визуални идентификатори. Колкото по-малко си развихряте “въображението” и се концентрирате върху това да създадете ползваемост, толкова вероятността потребителя да реагира с отрицателен знак намалява.

Явен пример за този подход са търсачките и социалните мрежи. Акцента пада на идеята за уеб-сайта като приложение. Функцията диктува логиката на композиране и аранжиране.

Емоционалният елемент е сведен до минимум. 

Естествено колкото повече сайта е продуктово ориентиран, толкова повече “емоционалният” елемент става важен и тогава е логично илюстративните елементи да са по-агресивни и да поляризират аудиторията. 

Пак да повторя:))) Въпреки усилията, не бива да очаквате позитивна реакция. Хората имат различни очаквания, различни вкусове, различна визуална култура. Дизайнера се грижи да удовлетвори максимално очакванията, но да угодиш на всеки е невъзможно.

Дизайн и реалност

Все повече се убеждавам, че дизайнерите сме в позиция на пренебрежение.

Дали защото повечето сме некадърни и се крием зад различни категории не подлежащи на конкретна проверка  (”творчески”, “артистичен”, “модерен”)  или просто на хората не им пука (или се правят, че не им пука за да не им се поискат повечко парички) резултата е на лице.
Посредствени визуализации и липса на оригинални идеи.

За сметка на това количеството “креативизъм” расте главоломно. За 5 години всички станаха фотографи, всички научиха какво е фотошоп, всички станаха “специалисти” и клиентите и дизайнерите. И отново резултата е повече от плачевен.

Не знам за вас, но за мен основата в мирогледа е стремежа към баланс. Към търсене на онази пресечна точка, която не пренебрегва нито една от страните но в същото време е градивна. Разсъждавайки в тази насока стигнах до редица изводи, който споделям не защото смятам, че ще променя нещо. Просто мисля, че ще е полезно да споделя.

И тук идва на помощ реалния опит, който натрупах в 5те години самостоятелна изява на пазара.

Все повече разбирам желанията на клиента, конкретиката в неговата цел (продажби), стремежа му да говори с аудиторията (според актуалната му за момента представа), не се стремя да направя “най-доброто” според моето виждане, а да дам това от което има нужда на този етап.

Какво означава това?

Това означава, че критерия за качество не може да надвишава в пъти реалното ниво на клиента. Това означава комуникация в която дизайнера не е “картинкаджия” а по-скоро консултант и след това автор. И тук идва причината за посрествените резултати като цяло.

От една страна големите рекламни агенции и уеб студия не полагат достатъчно услия да изградят логичен апарат за обосновка пред клиентите (защо трябва да си разваляме печелившите отношения), от друга страна дизайнерите не искат това да се случи защото на мнозина ще им лъсне задника и ще стане ясно че не са повече от “copy-cat” компютърни оператори.

Та ако се чувствате по подобен начин има само един изход от ситуацията.

Разширяване на общата ви култура. Технологично. Психологически. Маркетингово.

Осъзнаването на факта, че не сте просто илюстратор или художник ще ви заведе до неподозирани за вас места. Ще видите реално и обективно причината за съществуването на вашата професия - повишаване на продажбите. Ще разберете клиентите си по-добре. И в реда на тези мисли дали е учудващо, че клиента не зачита професионалното ви мнение? Според мен е логично. Просто хората мислят рационално, докажете им, че в следствие на вашето експертно мнение и професионална намеса някой е постигнал позитивни резулатати и разговорът ще придобие съвсем нова насока.

Естествено ако нямате директен контакт с клиента а сте зад стена от хора (акаунти, креативни директори, отдели продажби и маркетинг) задачата ви е невъзможна, просто ви плащат не да правите ефективен дизайн а да редите цветни кубчета за да забавлявате колегите си. Дори и тогава не бива да губите връзка с реалността, тоест намерете си ‘извънкласна форма’ на обучение - със сигурност имате познати, които не могат да си позволят финансово качествени дизайнерски услуги. Убедете ги, че имате желание да им помогнете про боно и използвайте наученото.