Дизайн и реалност

Все повече се убеждавам, че дизайнерите сме в позиция на пренебрежение.

Дали защото повечето сме некадърни и се крием зад различни категории не подлежащи на конкретна проверка  (”творчески”, “артистичен”, “модерен”)  или просто на хората не им пука (или се правят, че не им пука за да не им се поискат повечко парички) резултата е на лице.
Посредствени визуализации и липса на оригинални идеи.

За сметка на това количеството “креативизъм” расте главоломно. За 5 години всички станаха фотографи, всички научиха какво е фотошоп, всички станаха “специалисти” и клиентите и дизайнерите. И отново резултата е повече от плачевен.

Не знам за вас, но за мен основата в мирогледа е стремежа към баланс. Към търсене на онази пресечна точка, която не пренебрегва нито една от страните но в същото време е градивна. Разсъждавайки в тази насока стигнах до редица изводи, който споделям не защото смятам, че ще променя нещо. Просто мисля, че ще е полезно да споделя.

И тук идва на помощ реалния опит, който натрупах в 5те години самостоятелна изява на пазара.

Все повече разбирам желанията на клиента, конкретиката в неговата цел (продажби), стремежа му да говори с аудиторията (според актуалната му за момента представа), не се стремя да направя “най-доброто” според моето виждане, а да дам това от което има нужда на този етап.

Какво означава това?

Това означава, че критерия за качество не може да надвишава в пъти реалното ниво на клиента. Това означава комуникация в която дизайнера не е “картинкаджия” а по-скоро консултант и след това автор. И тук идва причината за посрествените резултати като цяло.

От една страна големите рекламни агенции и уеб студия не полагат достатъчно услия да изградят логичен апарат за обосновка пред клиентите (защо трябва да си разваляме печелившите отношения), от друга страна дизайнерите не искат това да се случи защото на мнозина ще им лъсне задника и ще стане ясно че не са повече от “copy-cat” компютърни оператори.

Та ако се чувствате по подобен начин има само един изход от ситуацията.

Разширяване на общата ви култура. Технологично. Психологически. Маркетингово.

Осъзнаването на факта, че не сте просто илюстратор или художник ще ви заведе до неподозирани за вас места. Ще видите реално и обективно причината за съществуването на вашата професия - повишаване на продажбите. Ще разберете клиентите си по-добре. И в реда на тези мисли дали е учудващо, че клиента не зачита професионалното ви мнение? Според мен е логично. Просто хората мислят рационално, докажете им, че в следствие на вашето експертно мнение и професионална намеса някой е постигнал позитивни резулатати и разговорът ще придобие съвсем нова насока.

Естествено ако нямате директен контакт с клиента а сте зад стена от хора (акаунти, креативни директори, отдели продажби и маркетинг) задачата ви е невъзможна, просто ви плащат не да правите ефективен дизайн а да редите цветни кубчета за да забавлявате колегите си. Дори и тогава не бива да губите връзка с реалността, тоест намерете си ‘извънкласна форма’ на обучение - със сигурност имате познати, които не могат да си позволят финансово качествени дизайнерски услуги. Убедете ги, че имате желание да им помогнете про боно и използвайте наученото.

3 Responses to “Дизайн и реалност”

  1. Martin Ivanov Says:

    Привет!
    Редовно следя постовете ти в блога и винаги се зареждам с много позитивизъм след всеки прочит. Надявам се искрено, че достатъчно голям брой хора четат това също като мен. Споделям напълно вижданията ти и винаги научавам по нещо ново и интересно от теб. Продължавай все така!

  2. admin Says:

    Надявам се да има нещо полезно. Тези теми са табу в средите на дизайнерите.
    Колегите или ги считат за маловажни или просто ги избягват за да не ядосат някой бъдещ работодател. Непонятно за мен но реалност.
    За съжаление премълчаването на проблемите не води до тяхното решение.

  3. admin Says:

    Моля коментирайте по темата. Решението за оформлението на блога е лично.
    И ако нямате какво да добавите по съдържанието по-добре не изразявайте мнение.

Leave a Reply